Самолетоносач от лед – тайното британско супероръжие през ВСВ

автор Емил Велков


Публикувано на 26 Април, 2020 в 12:10 PM 540 3



Може да чуете цялата статия в аудио формат от тук:


Война. Втората световна война. Годината е 1941-ва. Великобритания е съкрушена. Столицата е под последователен и методичен обстрел от страна на немските бомбардировачи, а операция „Меркурий“, целяща унищожаването на британския военен контингент в Крит и установяването на пълен контрол над острова в Средиземно море, скоро ще стартира. Лондон става все по-зависим от доставките на суровини от колониите и на техника и оръжия от Съединените американски щати. В Атлантическия океан нацистките подводници клас U-boat са на ход, унищожавайки търговските кораби на съюзниците. По това време „подводните лодки“ се намират извън обхвата на наземните самолети. Ситуацията за Великобритания изглежда трагично.

Съюзнически кораб ударен от нацистка подводница

Очевидно нещо трябва да се промени. Промяната не закъснява дълго и се появява във вид на грандиозен и не по-малко амбициозен проект – „Хабакук“. Кодовото му име е препратка към библейския пророк „Хабакук“ като за негов водещ мотив е използван цитат „Habakkuk“ 1:5 от Библията на крал Джеймс от 1769 година, който гласи: „Ето, вие между народите, гледайте и се чудете в изумление, защото аз ще върша дело във вашите дни, в което няма да повярвате, макар да ви е казано“. Проектът представлява огромен непотопим самолетоносач, изработен от лед, който да обикаля в арктическите води с около 200 военни самолета на своята полетна палуба.

Идеята всъщност датира от десетилетие по-рано и дори е изпробвана на езеро край град Цюрих, Швейцария. За основоположник на проекта историята посочва британския учен Джефри Пайк. Служител в Щаба на обединените операции (COHQ), Пайк е бил описван като гений. Той замисля идеята за „Хабакук“, докато е в САЩ, организирайки производството на М29 Weasels („Невестулка“) – проследяващо превозно средство за работа в сняг. Проблемът по това време е, че стоманата и алуминият са в недостиг и са необходими за други цели. Така ученият решава въпроса. Отговорът е лед. Той може да бъде произведен само за 1% от енергията, необходима за направата на еквивалентна маса стомана. От Ню Йорк е направено запитване чрез дипломатическа чанта към Щаба, а той го препраща към Чърчил. След като една година по-рано идеята циркулира сред състава на британското адмиралтейство, но се възприема като шега, то сега премиерът дава своето одобрение за нея.

„Хабакук“ трябвало да реши едновременно няколко проблема – недостига на стомана и алуминий, темпото на изграждане на нови самолетоносачи и осигуряването на защита срещу немските торпеда. В началото на 1942 година Джефри Пайк и Джон Бернал – ирландски учен и пионер в областта на рентгеновата кристалография и молекулярната биология, се свързват с Макс Перуц – австрийски молекулярен биолог, две десетилетия по-късно носител на Нобелова награда за химия, за да определят дали е възможно да се изгради достатъчно бързо ледено крило, което да издържа на атлантическите условия. Перуц посочва, че естествените айсберги имат твърде малка повърхност над водата за изграждането на полетна палуба и са склонни към внезапно преобръщане. Проектът щеше да бъде забравен, ако не беше появата на един нов композитен материал – пикрит. Кръстен на Джефри Пайк, пикритът е замразена ледена сплав, изработена от 14% дървени стърготини или някаква друга форма на дървесна маса и 86% лед. Изненадващо здрав, по-лек от стоманата, евтин е и може да се реже и сглобява като дърво. Следват тестове.

Пикрит

Взето е решение да се изгради мащабен модел в Националния парк „Джаспър“ в Канада, където да се изследват изолационните и хладилни техники и да се види как пикритът ще се противопостави на артилерията и експлозивите. Големи блокове лед са конструирани в езерото Луиза, Алберта, а малък прототип е конструиран в езерото Патрисия с размери 18 на 9 метра, тегло от 1000 тона и мотор. След този успех и с известна доза увереност планът е през 1944 година да бъде построен и пуснат на вода в Атлантика първият леден самолетоносач. Нужните материали – 300 хил. тона стърготини, 35 хил. тона дървесина, 25 хил. тона шперплатови плоскости за изолиране на пикрита от океанската вода, 10 хил. тона стомана. Прогнозната цена варира около 700 хил. паунда.

С развитието на проекта инженерните предизвикателства нарастват. Оказва се, че за да запаси цялостната си структура, бъдещият самолетоносач трябва бъде охладен до минус 16 градуса по Целзий. Това налага изграждането на колосална охладителна система във вътрешността му. Необходимата за нея стомана би стигнала за направата на конвенционален самолетоносач. Цената също се покачва. Вече е 2,5 млн. паунда, а срокът за пускането на вода се отлага за 1945 година.

Пайк е изключен от дейността по планирането на „Хабакук“. Военноморските архитекти и инженери продължават да работят върху самолетоносача с Бернал и Перуц през лятото на 1943-та. Междувременно изискванията на британското адмиралтейство се увеличават. Корабът трябва да е способен да пътува до 11 хил. километра без презареждане и да е устойчив на най-големите вълни, отчетени някога. Ледените му стени е необходимо да са напълно издръжливи на торпеда, с дебелина от поне 12 метра. От палубата трябва да излитат тежки бомбардировачи, което налага дължината на пистата да е от поне 610 метра. Проблеми се появяват и с управлението. Първоначално се очаква, че корабът ще се управлява чрез промяна на скоростта на двигателите от двете страни, но Кралският флот решава, че кормилото е от съществено значение. Въпреки това, казусът с управлението и прикачването на двигателите към огромната ледена конструкция остава неразрешен.

Последната среща за решаването на съдбата на „Хабакук“ се провежда през декември 1943 година. Официалното заключение е, че „Големият самолетоносач, направен от пикрит, е непрактичен поради огромните производствени ресурси и техническите трудности“. В крайна сметка, след като Португалия се съгласява да предостави пистите на Азорските острови на съюзниците за борба с германските подводници в Северния Атлантик, съдбата на „Хабакук“ е решена.

Заключението на Макс Перуц е: „„Хабакук“ е лъжепророк. Една от причините е, че огромното количество стомана, необходимо за хладилната инсталация, която трябваше да замрази пикрита, е по-голяма от тази, необходима за построяването на целия носител на стоманата, но решаващият аргумент е, че бързо увеличаващият се диапазон от наземни въздухоплавателни средства прави „плаващите острови“ ненужни“.

Функциониращият прототип, построен в Канада, се разтапя за три лета. Така „Хабакук“ остава в историята като неосъществим и налудничав проект. Въпреки всичко интересен факт е, че в епизода от 15 април 2009 година на американското телевизионно шоу „Ловци на митове“ Джейми Хайнеман и Адам Савидж построяват малка лодка с плоско дъно, излята от модифицирана версия на пикрит, като използват цели листове влажен вестник вместо дървесна маса. Те успешно пилотират лодката във водите на Аляска със скорост от 40 километра в час, но след 20 минути пикритът започва да се разтапя. По-късно стигат до извода, че е възможно да се построи лодка от пикрит и че той от своя страна отговаря успешно на предполагаемите за него свойства. Устойчив е на куршуми, по-силен е от леда и отнема повече време, за да се разтопи. Но самолетоносач, построен от подобен материал, едва ли може да оцелее дълго.

Източници:
Vesti.bg
Erepublik.com
Подготвил аудио статията: Габриела Панайотова

Вашият коментар